Успехът винаги има име и лице. А изследвания показват, че гръбнакът на всяка икономика в Европа са семейните компании, знанията и уменията, които се предават от поколение на поколение.

Той не търси успеха, но знае как да го постига. Човек на действието - Лазарин Дочев. В края на 80-те, заедно с двамата си братя се впуска в частния бизнес. Създават малка семейна работилница по идея на големия брат - главен конструктор в мебелния завод на Ловеч.

"Решихме да правим холови гарнитури... Имахме си помещение … само тримата да си работим и така. Мога да ви кажа, че аз шиех мебелите! …. никога не бях пипал шевна машина, но - случи се", разказва Лазарин.

Баща им също е майстор със златни ръце. И създава прототипите в стария завод “Балкан”.

"Той правеше всичко на ръка. Значи моделиерите му дават детайла, който той трябва да направи - от ламарина го изчукваше целия. Много умееше да ремонтира автомобили… можеше да я направи като нова колата!"

Синовете наследяват таланта му. В началото изработвали по една холова гарнитура на месец. Парите от първата продажба вложили в материали за следваща поръчка. След промените в България създали фирма. Закодирали имената си в нея. Започнали да наемат персонал. Рискували много, но се осмелили да стъпят и на чуждия пазар. Опитът се оказал успешен. Близо три десетилетия по-късно фабриката им изглежда космическа. Модерна, поддържана и лъскава. Дори спирката за градския транспорт пред нея няма нищо общо със заобикалящия я пейзаж. Според Лазарин е намесена и съдбата.

"Когато бях много малък, може би на 4-5 годинки, бяхме тримата пак заедно, играехме край нас в един пясък. И дойде една циганка, отнякъде се появи - пищна, с много злата, накичена такава с едни пищни дрехи и вика - момчета, искам да ви кажа нещо. След време, каза, вие ще бъдете много богати", спомня си Лазарин.

И макар предсказанието да се сбъднало, и до днес смята, че богат е не човекът с много пари, а този, който знае как да се отнася с другите.

"Тия хора всичките, вътре работят стотина човека, разчитат изцяло на мен! Аз имам чувството, че съм като някакъв голям родител и кой каквото има и семейни проблеми, идват - моля ти се помогни тука, помогни там, аз помагам и се чувствам щастлив от това, че мога да им помагам. Мога да ви кажа съвсем откровено и съвсем отговорно, че никога през живота си аз не помня да сме закъснели с 1 ден да дадем заплатите на хората. Ако човек не го мисли така, няма да постигне нищо".

Рецептата за успешен бизнес включва качествена продукция, уважение към работниците и спокойствие. Във фабриката кавгите са забранени. Всички обядват заедно и безплатно. А първата шивачка, назначена във фирмата, все още работи в нея.

"Всеки един чужденец, който дойде и казва - ей това е европейска фабрика! Ние сме европейците! Нали! Аз виждам нещата много по-простичко някак си! Сутрин от тъмно, вечер до тъмно съм тук, всички сме тук. Трябва ли да дам милиони за една къща, в която аз няма да стоя през деня? Ще се прибера, ще вечерям и ще легна да спя. Всичките пари, които се изкарват са тук и тук се подновява и обновява и тук на мен ми е хубаво! Това е моята къща", споделя Лазарин.

Днес фабриката на тримата братя е разположена на повече от 8 хиляди квадратни метра и изнася продукция за няколко континента. Германия, Австрия, Холандия, Великобритания, Франция, Израел, Австралия, Азербайджан и Грузия са само част от страните в списъка.

"Холандският клиент е най-капризният, това е статистика световна. Те не допускат едно косъмче да има, най-малкият проблем да има и го връщат", разказва Лазарин.

С годините успели да се докажат и пред тях, защото не спират да се развиват. Днес за дизайна на мебелите вече отговаря Герасим - племенникът на Лазарин, наследил баща си на поста.

"Различните пазари са с различни предпочитания. За Холандия почти нямаме мебели с разтегателни дивани с възможност за сън. Там хората залагат на удобството, на комфорта. Диванът е за сядане, не за спане. В България е обратното. Тук много трудно се продава диван, който няма механизъм за разтягане или пък няма ракла за съхранение на различни неща. Ето разликата - и когато създаваш един продукт, тръгваш оттам", казва Герасим.

От дете обича рисуването и машините и до днес създава моделите си на ръка. Казва, че любимият му материал е маркерът, а големият стремеж – да е в крак с времето. Търси модерна визия с модерни материали.

От баща си научил никога да не прави компромиси със себе си. В проектите залага на качеството и комфорта. Знае как да създаде скандинавска спалня в индустриален стил, като черпи вдъхновение от Железния мост на Ловеч.

Герасим вярва, че за да успееш в бизнеса трябва да имаш чисти намерения. И да обичаш това, което правиш.

"Ние правим качествени мебели, защото обичаме да правим мебели! А всичко останало си идва от само себе си".

Фирмата им се развива и благодарение на европейските проекти. До момента се реализирали около 10 такива. Последният - за над 1 милион лева. С парите купуват модерна техника за фабриката. А отговорността носи още един наследник в бизнеса - Ивайло, синът на Лазарин.

"Това е нещо, по което работите някъде около 3-4 години и когато го доведете до успех, неминуемо се чувствате облекчен и удовлетворен може би от работата, която сте свършил. Не бих казал, че европейските продукти са с по-голямо качество в сравнение с България. Тук има доста фирми, които са на европейско ниво. Смея да кажа, че ние също сме такава фирма, които правим мебели на европейско ниво", заявява Ивайло.

Днес фамилията може да живее където поиска. Но избира да остане в Ловеч. Лазарин обитава Владишкия конак в града.

"Това е първата Ловчанска митрополия. Преди това е било също църковен имот, метох е било към манастира ни към Света гора. Много стар имот, много хубав, а най-интересното - казва се Владишки конак, защото в тая къща са се събирали владиците навремето. Решавали как да водят борбата за църковна независимост и се разпределяли по райони. Години след това и Левски често отсядал в конака".

Стожерът на семейството обича веселбата, рока и китарите. Последната му страст са ретро автомобилите. Притежава 11 такива. Купува ги по интернет и отделя всяка свободна минута, за да ги ремонтира. Може с часове да разказва как сам е възстановил капака на най-ценното си притежание, закупено от Литва.

"Кадилак 59-та година от колекцията на Елвис Пресли. Той е много скъп, много хубав!"

Предишният му собственик предупредил, че колата е много изгнила. Но Лазарин си спомнил баща си и казал, че не се плаши от ръжда и ламарина.

"Бях пратил капарото и ми се обажда и казва - абе ти знаеш ли, че има един белгиец като теб откачен и дава повече пари отколкото ти, искаш ли да му го продадем директно, да се не разправяш? Викам - не, не, не, искам си колата, не се продава! И така я докарах тука и почнах да я реставрирам. Четири години я правих", разказва Лазарин.

За него възстановяването на стар автомобил е като отглеждането на дете. Със същата прецизност и увереност развива и семейния си бизнес. Всяка сутрин точно в 8 цялата фамилия е във фабриката. Новият ден носи нови предизвикателства.

За фамилия Дочеви отговорът е ясен. Всичко се влага отново във фабриката. Тя пък помага на 100 други семейства да живеят спокойно. И така всеки нов ден.