Само на 300 километра от България е многолюдният Солун, където съседи се грижат за първото градско лозе в Гърция. Всички бутилки вино се продават за благотворителност, а сега ще ви разкажем за г-н Наполеон и останалите стопани на това място.

Всяка сутрин по широките и тесни улици на космополитния Солун излизат почти един милион жители и десетки хиляди автомобили. А Други от близките населени места, още призори потеглят към града, защото работят тук. Ежедневието обаче често поглъща радостта от средиземноморските гледки и богатата история, а връзката с природата лесно се къса. И както на стотици други места по света – много хора мечтаят за бягство и спокойствие -далеч от суетата на града.

Но ако човек се вгледа по-внимателно в детайлите – възможно е да открие някои от малките му чудеса, скрити между сградите в самия център, чудеса, които имат силата да спасяват. Като тази градска лозова градина -постоянна грижа и гордост на съседите от няколко жилищни кооперации в Солун.

Пред опънатите като войници градски лозови насаждения всеки ден се изправя господин Наполеон – съседът от 3-тия етаж.

"Тук голямата ни гордост е лозето- след гроздобера-най-голямото ни вълнение е производството на виното, от това грозде се прави великолепно вино", казва той.

Преди да застане начело на армията от доброволци, които се грижат за градското лозе и да опита вкуса на виното от градината пред блока си обаче - господин Наполеон имал друга работа.

"Дълги години работих в градския транспорт и вече от 3 години съм пенсионер, така че вече не ходя на работа. Помня много добре, че преди да стане градско лозе, това беше общински имот, в който се складираха автобусни части, отпадъци разни. И заради Олимпийските игри през 2004-та година го събориха, нямаше нищо на това място за известно време, няколко години. Докато един ден дойдоха от общината, събраха ни и казаха – имаме идея тук да направим градско лозе, в другата част – зеленчукови градинки за хората от квартала, а на оставащото място ще го оградим за разходка на кучета".

Това преобръща интересите на г-н Наполеон, който започва да се занимава с градинарсвто, но и на неговите съкварталци се впускат в заниманието с помощта на експерти от общината, специалисти по земеделие от Солунския университет, ентусиазирани студенти и ученици

Организира ги Олга, която оглавява проекта.

"Казвам се Олга Вуцикаки и съм агроном. Оглавявам този проект в сътрудничество с общината, по европейска програма за градско земеделие. Занимавам се с градското лозе от февруари 2022 година. Дългата история и традиции на област Македония за отгеждане на лозя и производството на вино в съчетание с новите световни тенденции за градско земеделие създадоха тази инициатива с община Солун за създаването на едно такова пространство. По този начин дирекцията по околна среда в тясно сътрудничество с една голяма местна изба и заедно с Факултета по агрономия и винопроизводство към Солунския университет.. създадоха първото градско лозе у нас, което се намира в центъра на града... Естествено, в началото хората, които живеят наоколо, приеха идеите ни с учудване и имаха много въпроси, но тъкмо защото мястото на практика беше един склад и сервиз за авточасти, много им се искаше това да се промени. И при идеята да се превърне в зелен парк, и то парк за градско био земеделие, настроенията бяха много добри. И Това добре си пролича по-късно, когато започнахме да го създаваме, защото тогава съседите, но и много доброволци от други места, подкрепиха с много труд и желание този проект", споделя тя.

За да има добра реколта обаче, пък било то и от лозе, разположено само на 2 декара трябва да се изберат правилните сортове. Катерина е енолог и доброволец. Обожава работата в лозята и разбира от хубаво вино. Познава историята на всеки винен сорт в Гърция.

"Т.нар. Малагузя е бял сорт, който е родом от Навпактос – наричат го "Пепеляшката" на гръцките вина, защото беше пред изчезване, но беше съхранен в района на Порто Карас по инициатива на Евангелос Йеровасилиу – голям винопроизводител в района. Малко по-надолу е Робола – пак бял сорт, характерен за остров Кефалоня. Това, което държа в ръце и е вече доста попреминало, е така нареченото киселочерно – точно зад мен е посаден – червен сорт, от района на Науса, вирее и на някои други места. Използва се за високия клас червени вина", разказва тя.

Преди да се засади лозето се наложило сериозно проучване на микроклимата и почвата на мястото. Европейската програма помага не само със средства за развитие на проекта, но и за неговото разширяване и включване на повече хора към идеята.

"Наскоро дирекция "Екология" към общината се свърза със световната организация на градовете, в която са записани всички градски лозя в света- те са 8 - това са градското лозе в Ню Йорк, има в Италия, Германия, Франция, Австрия. Много важно е да кажем, че европейските програми ни помагат изключително много в градското земеделие, за да дадем по-голяма гласност, да имаме повече последователи, които да повторят този проект в техния град и да стане вдъхновение за нови пространства за земеделие в града", казва Олга.

И така - скоро след създаването на лозята, на същото място се появява и био зеленчуковата градина, където господин Наполеон, Катерина и техните съседи отглеждат своите салати, подправки и цветя.

Зеленчуковата градина си има отговорник. Има и списък на чакащите. Всеки земеделски сезон се дава възможност на желаещите, като с предимство са първите записани и тези, които живеят наблизо.

"Тези малки зеленчукови градинки, в които всеки един от съседите, може да си посади на няколко метра, каквото пожелае, са чудесно занимание. Не се заплаща нищо, всичко е безплатно, включително и водата за поливане. Единственото, което си купуваме е тор за градинките т. е. за никой това не е разход повече от 5 евро годишно, и разбира се удоволствието от грижата, която полага за мястото си. Ставаш сутрин – идваш тук, отрязваш един стрък марула, лук, каквото си посадил сам и се чувстваш прекрасно", казва Наполеон.

Истинският празник в квартала обаче настъпва, когато новата реколта вино е готова.

Вижте целия епизод във видеото!