Малтийският остров Гозо е дълъг само 14 км, но придобива славата на една от най-популярните дестинации за туристи. Промяната става факт след големите инфраструктурни проекти, които се случват благодарение на кохезионните фондове на Европейския съюз.

Една от атракциите на остров Гозо са солниците. Добивът на сол е от изключително значение за местните хора, а екипът на „Европейци“ – репортерът Милена Кирова и операторът Станислав Ангелов се срещнаха със семейство, в което вече 5 поколения от 50 години се занимават с добив на морска сол от естествените природни резервоари.

Тук се намираме на северното крайбрежие на остров Гозо. Солниците са по протежение на крайбрежието и са около 2 км. Моите предци са се грижели за тези солници и моите родители не са ги изоставили през последните 50 години. Аз съм 5-то поколение. Ние събираме солта само през лятото. Започваме през май и приключваме до края на август - септември. Зависи колко благоприятно е времето. Необходима е добра морска вода, вятър и слънце, което прави магията, разказва главната героиня в историята Жозефин Ксуереб.

Магията на Жозефин е в ръцете й. Няма вълшебна пръчка, а четка и кофа. Работата е тежка, физическа, ставането рано - по изгрев. Малките кристалчета морска сол - по-ценни от злато.

Там, където морето среща брега, се крие богатство на бели кристалчета. Традициите увличат и привличат туристите сред планините от сол. Всеки иска да отнесе у дома част от необузданите стихии на малкия остров Гозо.

Понякога, ако вали или има бурен вятър, бурно море, вълните заливат солниците и отнасят всичко в морето. Така че, ние трябва да наблюдаваме какво ще е времето, да бъдем бързи при събирането на солта, ако е готова. Природата дава и природата ти го отнема. Зависими сме изцяло от нея. Това е майката природа, казва Жозефин.

Урок - научен по трудния начин и предаван от майка на дъщеря.

Още откакто бях малко дете трябваше да идвам тук и да наблюдавам родителите си как работят. Като бях млада се отегчавах, беше ми скучно. Исках да отида да плувам с приятели и си казвах: ,,ех защо трябва да седя тук и да ви гледам“. Но с времето осъзнах, че това е нашият начин на живот.

Това е дълга традиция в моето семейство. Когато гледах моите родители, моите баба и дядо да работят толкова усилено за нашето препитание си казах, че би било жалко да го изоставя. И освен това - работиш сред природата. Толкова е красиво, когато прегърнем природата, не ни се иска да си тръгнем. А и това е част от нашата култура, това е нашият занаят, категорична е Жозефин.

Тази семейна история обаче едва ли щеше да премине през бурите на Гозо, ако не беше голямата битка на Малта за европейски проекти, които да съживят дългия едва 14 км остров.

Успяват. И за 6 години островната държава получава 1 милиард евро от кохезионните фондове на Европа. А цели 10 % от тях са за Гозо.

Така се построява пристанището за фериботите, които довеждат любопитни туристи. До края на следващата година пак със средства от кохезионните фондове на тази педя земя ще има достатъчно вода, за да се развиват още производства.

И така, въпреки трудностите на пандемията, бъдещето за семейство Ксуереб изглежда пълно с надежда - там, където морето среща брега.

Имаме около 350 малки солника и около 12 големи резервоара за захранване. Слънцето изсушава водата, солта остава в солника и е готова да бъде извлечена. Идваме рано сутринта, за да избегнем парещото слънце. Така лятото около 5 сутринта ние работим тук и с четки започваме да събираме солта от земята. Ние буквално я метем. Започваме от ъглите на солника и правим малка купчина по средата, обяснява ни Жозефин.

Малките купчини прерастват в планини от мокра морска сол. И се чака - да изсъхне.

Солта е готова за консумация, няма следващ процес. Така че от солника отива на масата. Това е морска сол - произвеждаме много ограничени количества. Не можем да добием колкото искаме като при индустриалната сол. Тя е истински лукс и сме късметлии, когато я има. Имаше години в миналото, през които нямахме никаква сол. Ако сезонът е добър, можем да добием около 15 тона. Тази година беше доста добра. Имало е такива, когато сме добивали само 8 тона сол, споделя Жозефин.

Фоторазказ от Малта: Сладостта да пазиш вековната традиция за добив на сол

Малко магазинче, изсечено в скалите, там съхранявали и продавали солта в миналото. Днес на скалата, до входа са снимките от миналото – уловили труда на цял род.

Това е най-старият ни магазин за сол. В миналото моите предци са работили на солниците и са продавали цялата сол от тук. Не са имали транспорт и е било много трудно да я пренесат на друго място, защото този път не е съществувал. Било е невъзможно, казва Жозефин.

Невъзможното станало възможно – благодарение на Обединена Европа. Зеленият остров Гозо е по-чист, по-достъпен и по-привлекателен за туристи.

Традицията срещнала инвестицията. Чрез еврофондовете се обновява Цитаделата, изграждат се пътища, възстановяват се старинни стени и маршрути. Днес половината от икономиката на Гозо идва от туризъм. Разнообразието ценят не само чужденците, но и малтийците. Така в сложните месеци на пандемията, посещенията не спират.

Разбира се сега всичко е много по-достъпно тук на остров Гозо. Преди години не беше така. Откакто се присъединихме към Европейския съюз развитието на инфраструктурата е много по-добро, признава Жозефин.

По новите пътища идват нови туристи от цял свят... до магазинчето в скалите. Чули от приятели или прочели в интернет - някои са тук да погледат, други да си купят сол или просто да се снимат.

Туристите са изумени като ни гледат как работим. Искат да знаят повече за историята на нашето семейство, как се прави. Искат да опитат солта, питат - за какво се използва и така срещаме много интересни хора. Идват и студенти, които следват география или науки за околната среда, а също и известни шеф-готвачи, разказва Жозефин.

Това е най-здравословната сол. В нея няма химикали и консерванти. Готова е да се консумира. Това е подарък от морето. Дори местните искат да се уверят, че техния магазин и в тяхната кухня има от нашата сол.

Солта на Жозефин вече е в интернет. Изпраща малки пакетчета от своите ценни кристали до далечни места. И знае добре къде е нейното място.

Чувствам се много щастлива. Смятам, че принадлежа на това място и ние правим най-доброто, на което сме способни, за да спасим тази стара търговия, този стар занаят, да съхраним солниците, казва Жозефин.

Дали ще продължи и шестото поколение да добива сол на остров Гозо, дали след още 50 години традицията ще е жива, и още много дали... решението ще бъде на децата на Жозефин.

Едно е сигурно, въпреки понякога суровото време, на този малък остров вече се живее по-лесно. Европа ще помага в развитието на още и още възможности, за да могат младите да се връщат. Може би като децата на Жозефин.

Те продължават своето обучение. Светът е пълен с възможности. Кой знае, може би, когато се изморят от своите кариери, ще дойдат и ще продължат... Не мога да се меся в бъдещето на децата си. Днешният ден е подарък. Бъдещето е мистерия.

Това е солта на живота. А на Жозефин може да се вярва, защото солта е нейният живот.

Европейци" е проект на Българската национална телевизия, който разказва кратки истории на хора от цяла Европа. Хора, които с идеите и мисленето си променят света, градовете, местата, в които живеят. Фокусът е върху оригиналната мисъл, мащабните и смели хрумвания, които се превръщат в печеливши формули. Предаването ще показва лицата на промяната в Европа и ще разказва по модерен визуален начин техните истории. Рубриката се излъчва с подкрепата на Европейския съюз.

Гледайте "Европейци" всяка събота веднага след централните новини на БНТ 1 в 20 ч.