“Поетът с ватенката”, масивни заводи, неделен пазар и поп-фолк на килограм. За какво друго се сещате, когато чуете Димитровград? А знаете ли, че там се намира най-голямата фабрика за производство на кожени чанти в България? И в нея шият продукцията си едни от най-големите и луксозни световни брандове? За новите колекции, произведени тук, се извиват опашки пред лъскавите бутици в цял свят. Двигателят на този бизнес е Пламен Цонев - инженер по образование и душа.

"Цял живот съм мислил, че трябва да бъда, ще бъда и искам да бъда инженер. За жалост в края на 90-те години спрях да се занимавам с инженерлък …. направихме фирма, почнах да се занимавам с автоматизирани системи за търговия", казва той.

Съпругата му работела за италианец, който приватизирал старата кожарска фабрика в Димитровград. Десет години по-късно обмислял да изнесе производството в Китай. За да останат у нас, Пламен предложил да вдигне на крака предприятието. И за 6 месеца създал план, който проработил. В замяна, италианецът отстъпил на фамилията 30% от фирмата. Днес тя е изцяло семейна. И работи на световно ниво.

"Няма невъзнаграден труд! Няма такова нещо! Човек ако се труди и прави добрини, хвърляш ги зад гърба си и чакаш - един ден те се връщат при тебе, умножени", споделя Пламен Цонев.

Израснал в София, в семейството на инженер и учителка по френски. С игра на фунийки, ритане на топка и чупене на прозорци. Баща му бил главен инженер на мините към тогавашното Министерство на енергетиката. От него наследил любовта към машините.

"Той беше човекът, който построи, изгради огромните мини, които са тук в Гълъбово на открито, роторните багери. Той не беше вкъщи по много време, но беше доста сериозен човек - като удареше по масата и всички се строявахме в две редици. Но пък къщата се управляваше от господарката!"

От майка си научил, че семейството е най-важно в живота. А успешен ставаш когато:

"Се прибереш вкъщи и разкажеш на жена си какво си направил днес и тя каже - ееее, ти си велик! Няма нищо по-хубаво от това, повярвайте!"

Днес семейната фирма изпълнява поръчки на най-луксозните световни марки. Една чанта, създадена тук, струва няколко хиляди евро. Рецептата за успех е безукорно качество и ясни срокове. Пламен казва, че с тях не прави компромис. Но признава, че трудно намира персонал, защото все по-малко хора искат да работят.

"Българинът непрекъснато си мисли, че сутринта като стане, вдига възглавницата, а, бингото е там, взема го и той става най-богатият, най-щастливият. Не, не е. Обичам Шоушенк - спомняте ли си как завършваше този филм - натиск и време, време и натиск на едно място. Само по този начин можеш да успееш. Знаете ли как ми викат на мене тука? Абе, шефе ти си идиот, бе, не си нормален. Плати ни тука кеш, знаеш как да оправиш работата. Онемяват. Защото излизайки от фабриката - това получават. Аз съм изплатил през живота си повече от 100 милиона лева като заплати! И съм лошият във филма. Всеки един може да е на моето място. Така казват. Но точно това не е вярно! Как да им обясня, че това не става с лежане в събота. То става с непрекъснат труд", казва Пламен Цонев.

От собствен опит го знае и Диана Жечева, която скоро ще оглави фабриката. Дошла в нея преди 13 години и започнала от най-ниското стъпало. Днес познава работата в детайли и е пример, че човек може да успее, ако има търпение и хъс.

"Не всеки е роден със сребърна лъжичка в устата! Може! Само да иска. Малко късмет и подходящите хора около него".

От Пламен научила никога да не се отказва. И да води битките си докрай. Към хората се отнася с уважение и човещина. Особено към доказалите се. Като Живка, която влязла в цеховете преди 33 години.

"Бях ученичка и идвахме на практика тук за стаж във фабриката и така - хареса ни работата и почнахме. Ние сме доволни. Сега слагам ципчето, за да бъде наравно и да е прецизно, за да може като се сложи хастара да не е на ивици, а все едно машина го е направила. И шивачката след мен да няма проблем и да шие".

На ден трябва да повтори операцията близо 500 пъти - всичките с еднакво качество. Знае, че от работата ѝ зависи тази на колегите след нея и се е научила да бъде отговорна. Тежкият ръчен труд накарал Пламен да помисли как да оптимизира производството. Помогнали му европейските програми. До момента фабриката е реализирала 3 проекта на стойност над 2,5 млн. лева, като европейското финансиране по тях надхвърля 1,5 млн. лева.

"Успяхме да реализираме 3 европейски проекта, с които тотално променихме цялата визия на фабриката - от технологична гледна точка, превърна се в едно от много модерните предприятия на Европа. Благодарение на тези програми, ние сменихме цялата технология на кроенето, сменихме всички шевни машини, автомати, изобщо цялата концепция беше променена", посочи Пламен Цонев.

Захващат се и с иновативни продукти. Като производството на раници и чанти от стари брезенти на тирове. Кръгова икономика в действие, съчетана с еко кауза. Инженерната мисъл на Пламен създала и поредица от собствени машини.

"Роботи за пръскане, роботи за боядисване, поточните линии са наши, всичко си правим сами".

Съдбата го свързала с Любо. Започнали от абсолютната нула. Разтребили мазето на фабриката за кожени изделия и в него създали първите си машини. Един от клиентите им подсказал, че новите изделия могат да се продават самостоятелно. Послушали го и заминали за панаира в Милано.

"Щандът ни беше малък, мърляв и почти до тоалетната. А всички щандове около нас са като на изложба. На нашия - 30-40-50 човека", раказва Пламен.

"Започнахме да чуваме реплики - ела да видиш българи какво са измислили! Буквално", допълва Любомир Борисов.

Машината представлява система за боядисване на ръбове на кожени детайли - най-скъпата и трудоемка част от производството на чанти. Днес са я развили с няколко патента и я продават в цял свят.

"Ние революционизирахме смяната на цвета. При конкурентните на нас машини, за да се случи това нещо трябва 15-20 минути да разглабяш, да миеш, да изхвърляш боя. При нас става за 1 секунда смяната, без да се налага да миеш и да разглобяваш. Италианците възкликваха “магия”, когато го показвахме за първи път. Оттам нататък много бързо получихме авторитет, пазари и удовлетворение от това, което правим", обясни Любомир.

Бизнесът постепенно се разраснал. И от мазето на старата фабрика се преместил в нова модерна сграда. Там работят близо 40 души. Отборът на Пламен и Любо. Двамата създават екип от инженери, които буквално отглеждат. Плащат обучението, пътните и квартирите им, осигуряват им работа и възможност за развитие. Казват, че го правят, защото виждат смисъл в даването. И избират хората си по очите - в тях нищо не остава скрито! Пръв към екипа се присъединил Миро - главният инженер във фирмата. Започнал работа срещу 800 лева на месец и пътувал всеки ден от Стара Загора до Димитровград. Днес отговаря за всички служители. И знае как се постига успехът.

Най-малка във фирмата е 20-годишната Мария. Мечтаела да стане актриса. Баща ѝ я довел да види предприятието и още с влизането усетила, че това е нейното място.

"Хем цветно, хем спокойно. Не е като другите фирми, бих казала. Хората са супер учтиви, посрещнаха ме с огромни усмивки, веднага се запознаха с мене, взеха да ме питат разни неща", сподели Мария Славова.

Първата ѝ задача била да направи 3D модел на самолет. Сторила ѝ се невъзможна. С помощта на Миро успяла да я завърши. Днес създава визуализациите за сайта на фирмата, учи “Компютърен дизайн” и по време на лекциите живее в апартамента на Любо. На съседното бюро във фабриката открила и любовта.

.С шефовете всички говорят открито. С усмивка споделят, че Любо е босът, който обича да ходи бос. А Пламен - вечният двигател с неизтощима батерия.

Пламен вярва в приемствеността. Научил е много от баща си и държи да предаде опита на своите деца. Казва, че се страхува единствено от самотата. И мечтае за свят с повече доброта и доблест.

"Всеки един от нас може да го направи, ей това искам да кажа на всеки!"

Независимо от мястото и от условията. Ако обичаш това, което правиш и гориш в него, успехът е гарантиран! Трябва само късмет.