Да живееш край морето е изпитание, въпреки мечтите за бряг, вълни и вятър. Животът до морето е борба със суровите стихии. Най-добре го знаят тези, които остават. Като мъжете от малкия остров Капрая в Тоскана, които години наред търсят начин да не зависят само от летния туризъм. Накрая успяват - с модерна ферма, която дава хляб на младите мъже от островчето. За французите от планинския град По семейният бизнес във фабриката за пушена сьомга също е начин да преживяват. Превръщат го в предизвикателство. Кожата на рибата вече не се изхвърля, а се превръща в обувки.

На тези и много други идеи Европа подава ръка чрез Фонда за рибарство. Прави го и за българските рибари от Шабла, Каварна и Балчик. Днес ви разказваме как хората там ревниво пазят морето си и защо една французойка и емигрант от Щатите пуснаха котва именно край северните брегове и стихии на Черно море.

„Чувствам се много свободна край морето. Повече от един ден без да го виждам не е възможно, все искам да виждам морето ”, разказва французойката Елен Сабатини.

„Явно аз в предишния си живот съм се занимавал или с морски дейности, или съм бил някакво морско същество, защото морето много ме е привличало, винаги”, допълва Димитър Франгов - председател на морски клуб "Портос Кария", Шабла .

Там, където Добруджа и вълните се сливат. Северното Черноморие е пъстро и различно като хората, които живеят тук. Елен идва от Франция. Димитър загърбва родната София и емигрантския живот в Америка. Всеки намира смисъл да остане при тези скалисти брегове, езера, диви плажове и колоритни хора, които ревностно пазят традициите си. Успяват да съхранят рибарството като поминък, предаван от поколения.

„Да си рибар е призвание, определено не е занаят. Да да си рибар трябва в това нещо да се влага любов, уважение и сърце”, споделя Нелко.

„Вече риболовът не е основен поминък, има го все още, но той едвам оцелява. Искаме да запазим тази култура, защото тя реално дава идентичност, хората, които са родени тук, се разпознават в нея”, смята Елен.

„Може да се каже, че всеки ден съм на море, с изключение на зимния сезон. Риболовът трябва да го работиш със сърце. Тук ако вземеш да смяташ само какво си вземал, че какво си дал, по-добре се отказвай, няма как, то си е така, не е за всеки, ама те много професии не са за всеки. Тук морето по-бързо отсява кадрите, така да се каже”, коментира Милен Димов.

Димитър обяснява, че крайбрежният риболов става все по-малко атрактивен и все по-малко хора се занимават с това - заради редица трудности, но и намаляващите ресурси.

„Риболовът в Черно море е сезонен, не може да бъде средство за основно препитание. Европейските проекти са изключително важни за местните рибари, защото без тях, тяхното съществуване е обречено”, казва Нелко Йорданов изп.директор на МИРГ „Шабла – Каварна – Балчик”.

За да улеснят пътя на хората до кохезионните фондове, през 2010 година създават рибарска група „Шабла – Каварна – Балчик”. Заедно - хората, рибарите и трите общини печелят много европейски проекти, за да останат по бреговете, които обичат.

С общо 130 проекта и около 8 милиона лева от Европейския фонд за морско и рибарско дело и с подкрепата на властите, те преобразяват местата, в които живеят. Но истинската промяна започва още преди това. От хората.

„Дойдох тук като доброволка 2006 година по европейски програми за доброволчество. Тогава кметският наместник и жителите на село Езерец искаха да почистят плажа. Имаше много боклуци”, раказва Елен.

Тя е еколог по образование, завършва магистратура по управление на природни рискове. Мислела, е че ще живее в планината, но като дошла на Черноморието, срещнала любовта.

„Аз не останах само заради любовта, останах тук, защото се чувствах добре”.

Преди няколко години хората от село Езерец сами поканили Елен да стане секретар на местното читалище. Ремонтирали сградата по европейски проект, построили и лятна кухня, в която заедно приготвят риба. Започнали да се събират все по-често, първо децата, а после и жените от селото. Неусетно читалището ги сплотило. За историята на мястото разказва и етнографската сбирка, която подредили сами.

„Всички хора са дали по нещо и така се разбира за бита какъв е бил в село Езерец. По-специфично е, че едната част от сбирката е свързана с работата, с рибите, с риболова, който тук винаги е бил”.

За да може да продължи образованието си, Елен вече не е секретар на читалището. Но не спира да бъде двигател на идеи, които променят не само селото, но и близкия плаж.

„Израсна една група граждани и с тези хора правим всякакви акции. Почистваме плажа, правим занимания за децата, отиваме в училището в Шабла, говорим с общината, с която имаме, между другото, искрен диалог, което е много надеждно”.

Щастието в морето намират и десетки състезатели по подводен риболов, които всяка година се събират в Тюленово, за да премерят сили под вода. Организатор на атрактивните състезанията е Морския клуб в Шабла, чиято база е създадена изцяло с пари по Програмата за морско дело и рибарство.

„Решихме да стъпим на основите, на историята на морската школа в Шабла и да създадем един морски клуб, който ще администрираме, ще ходим на състезания по подводен риболов с идеята с годините да надграждаме и горе-долу се получи. Имаме осигурителен съд, доста адекватен за нашите нужди, разполагаме с каяци, шнорхелинг предлагаме, успяхме да направим редица обучения за деца”, казва Димитър Франгов.

Освен забавленията, в клуба се занимават и с проблемите на живота край любимото им море.

„Липсват достатъчно адекватни пристанищни съоръжения. Трябва и законовата рамка малко да се облекчи като цяло за крайбрежния риболов, тъй като те им се налагат твърде много ограничения, включително и за отдалечаването от брега. Междувременно се позволява на големите кораби със стопански риболов да навлизат тук, от което те страдат също. Трябва да се намери баланс, защото това е култура, културата на местните хора, на рибарските общности, които трябва да се запазят”, обяснява Димитър.

Туристите идват да опитат и тукашните миди, скариди и рапани. Затова рибарите започват нови европроекти. Така се появава първата у нас подводна мидена ферма на платформа край Каварна, а в самия град – първият завод за преработка на рапани, в който работят над 100 души.

„В района има много рибари, които работят повече от 30 години в морето и тук в района нямаше фабрика, която да преработва техните улови. Това е див улов, рядък улов. Интересът към черноморския рапан е изключително голям, така че нямаме непродадена продукция. Количествата всяка година са различни. Те могат да варират между 200 и 300 тона конкретно за тази фабрика. Пазарите са основно в Азия, Япония, Южна Корея, Китай, а също и в Америка. Черноморският рапан има наистина специфични вкусови качества”, казва Любов Георгиева - управител на завод за преработка на рапани.

Рибарите от Шабла - Каварна и Балчик не спират и вече имат нови европроекти, с които да се развива местната икономика. С надежда за пълни мрежи.

Целия епизод гледайте във видеото!