Да е близо до природата е лукс за съвременния човек. Има и такива щастливци, които не само живеят, но и работят сред природата и гледат от древни наблюдателни кули прекрасни морски пейзажи. Два невероятни музея на остров Сардиния са потънали в зеленината на впечатляващ природен парк.

Там, насред изумрудено чистото море, дивите ветрове на остров Сардиния нашепват истории за мистериозни кули, запазени и до днес. Векове наред островът е нападан от пирати. Охраната се простирала по цялото крайбрежие - от Каляри, през Олбия, до Алгеро. Предупреждението за поредната атака ставало с лъч слънчева светлина, пречупена през огледало. Днес пазителят на най-голямата кула и нейните истории е Масимилиано Фоис. Той е стопанин на един от музеите, потънали сред зеленината на природния парк Порто Конте. Неговата кула пази древните тайни и трагичната съдба на един писател.

"Това е историческо място, всъщност е наблюдателна кула. По бреговата линия на Сардиния имаме 105 кули, за да защитават острова от пиратите. И тази кула е една от най-големите в Сардиния – висока е 30 метра. Чувствам се късметлия, щастлив съм да работя тук. Не всички кули по брега на Сардиния принадлежат на държавата и затова някои от тях са руини, не са добре съхранени, какъвто не е случаят с тази", казва той.

Наблюдателна кула преди, музей сега – сградата се превръща и в дом на спомените за последните дни на френския писател Антоан дьо Сент Екзюпери. Той е живял в залива Порто Конте в Алгеро от май до юли 1944. Без изобщо да подозира, в Сардиния празнува 44-ия си рожден ден. Последният.

"Пазим първото издание на "Малкият принц". Имаме и много негови ръкописи. Горе са документи, принадлежали на Екзюпери. Тук той създал "Писмо до един американец", което е неговото последно произведение", пазказва Фоис.

Като пилот Екзюпери лети за съюзническите военновъздушни сили, поверени са му разузнавателни полети по френското крайбрежие, за да открие и снима германски аванпостове. Преди да изчезне завинаги в небето над Франция на 31 юли 1944 г, по някакво странно стечение на обстоятелствата, последните дни и часове от живота му, прекарани в Сардиния, са увековечени.

"Популярният американски фотограф Джон Филипс от списание "Лайф" идва тук на острова като военен фотограф и бил наистина заинтригуван от Екзюпери – писателят-летец. Направил му множество снимки. Днес в този музей има 62 фотографии на Джон Филипс и те основно представят Екзюпери. Тези снимки са едни от последните на писателя приживе. Музеят работи по-интензивно от пролетта до есента. През зимата идват от училищата - малки ученици от началните и прогимназиалните класове. Децата са доста завладени от историите и съдбата на Екзюпери. Те вече са чували за романите му, но не подозират, че е прекарал част от своя живот тук в Алгеро. Така че са наистина заинтригувани от неговия престой тук", обяснява Масимилиано Фоис.

Авторът на "Малкия принц" е вдъхновение за Масимилиано. Уредникът на музея пише поеми, есета, романи, описва увлекателно и живота на Екзюпери.

"Моята любима фраза е много добре позната на хората: "Същественото е невидимо за очите." За мен това е много значимо изречение, защото показва, че не винаги можеш да видиш всичко важно."

В този необикновен музей, създаден с европейски средства, всяка стъпка ни отвежда до неочаквани открития. И нищо не е случайно. На другия бряг на парка Порто Конте един слънчев лъч, пречупен през огледало, дава сигнал - не за нова заплаха, а за нова история. Посланията от "Малкият принц" на Екзюпери стават още по-силни сред природните красоти.

"Имаме изложба на картини и скулптори, направени от местен художник - посветени на книгата "Малкият принц". И скулпторите описват планетите, посетени от него в книгата. За децата предлагаме още една стая, свързана с Екзюпери, с описание на местообитанията на природния парк, обвързани с героите в книгата. Защото тя съдържа много важно - екологично послание. И трябва да защитаваме малък природен парк като този с цел да защитим и цялата планета", казва Сара Лукети - екскурзовод в Национален парк "Порто Конте".

Поуката е не само в книгите. Всеки може да се поправи. Доказва го другата част на музея, събрала истории за покаяние и изкупление. Тук попадаме в различен свят, в който ни превежда Сара Лукети. Тя е пазителката на мрачните тайни на Сардиния, но и на най-красивата част на това място - природното богаство на парка, където се намират.

"В миналото тази територия е била управлявана като земеделска наказателна колония. И сградата е била затвор. Затворниците са работили навън през деня и са прекарвали само нощите вътре. Някои са били фермери, други сеели реколтата. Идеята на земеделската наказателна колония е била: общността, която живее тук заедно с охранителите, да помогне на затворниците да възстановят личността си".

Днес килиите са изложбени зали. И пазят най-съкровеното – писмата на затворниците до техните семейства. Но не хартия, а сканирани, благодарение на европейските фондове, които помагат на музеите да бъдат все по-модерни и интерактивни. Историите са разказани и с брайлова азбука, за да може всеки посетител да потъне в тях.

"Писмата на затворниците са били филтрирани. На практика част от кореспонденцията никога не е била доставена до техните близки, защото е била спряна от комисия тук. Понякога е имало червени знаци или подписи по писмата, които свидетелстват, че това писмо е опасно, защото може би съдържа някакво неправилно съобщение за затвора", пояснява Сара Лукети.

Отвъд решетките е свободата... сред природата. След вдишването на историите от миналото, идва ред за едно дълбоко поемане на дъх в резервата Порто Конте. Той се простира на повече от 5000 хектара. Залив, гъмжащ от живот, където ивици бял пясък и кристално чиста вода са заобиколени от огромна зелена шир и диво очарование. Множество природни пътеки, направени отново с помощта на Европа, с различни нива на трудност, допълват пейзажа. Посещението на музеите, съчетано с природната красота, се превръща в незабравимо преживяване за посетителите.

"Да работя тук за мен е момент на спокойствие. Важно е да бъда с хората, но също е важно те да видят тези гледки и да бъдат в контакт с природата. Скалата е наистина красива част от природния парк и всеки път, когато ходя там, за мен е различно. Защото морето е различно, вятърът е различен, светлината е различна и това продължава откритията и за нас. Така че ние сме голямо семейство. Природният парк е доста див и включва още морска защитена зона. Тук идват водолази, гмуркачи или хора, които искат да карат каяк, да се забавляват с разходка с лодка, но не само - също и хора, които искат да се разходят или имат интерес да наблюдават животните – имаме елени, коне... Предлагаме и електрически превозни средства за посетителите на природния парк и правим турове с тях", споделя Сара Лукети.

Неслучайно Европа щедро подкрепя това място, защото освен с култура, предизвиква хората и да се движат, да се слеят с природата. Това е рай за планинските колоездачи, за които спортът е повече от страст. На върха са свободни като птиците, надолу зеленината и маршрутите са създадени специално за тях. По проект е изградена мрежа от пътеки, оборудвани със знаци, за да бъдат безопасни по време на полета надолу.

"За първи път започнах с планинското колоездене преди 3 години, влюбих се още отначало. Преди предпочитах да се изкачвам, но после видях колко забавно е спускането и ето ме. Имаме състезание, така че сме тук да изпробваме всички маршрути. Състезанието е да слезеш долу колкото се може по-бързо. Като трасето е около 2 километра със скокове и всичко останало", разказва колоездачът Алесио.

Порто Конте – естественият резерват на Сардния – там се срещат любителите на природата, историята, дори литературата. Там от кулата проблясва лъч светлина с послание за възможното зелено бъдеще.

Вижте епизода във видеото!